КВАЛИФИКАЦИОННИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
Директни магистърски програми
Професионално направление: Филология
Образователно-квалификационна степен: магистър
Срок на обучение: 10 семестъра (5 години)
Форма на обучение: редовна
Специалността „Балканистика“ е комплексна университетска специалност и се осъществява по магистърска програма. В нея се подготвят специалисти по балкански езици и култури. В учебния план са включени общофилологически (езиковедски и литературоведски), исторически и културноисторически дисциплини. Студентите придобиват познания за духовната и материалната култура на народите от Балканския полуостров от Античността до днес.
Прагматично актуализираният учебен план на дисциплината предлага приоритетно усвояване на два балкански езика. Като първи език задължително се изучава новогръцки език – с най-голям хорариум. От началото на втори курс започва изучаването на втори балкански език, като студентите имат право да избират между сръбски или турски език. В учебния план присъства необходимият брой избираеми и факултативни дисциплини с многоаспектна проблематика. Изучават се още основни методически и педагогически дисциплини, които допълват широкопрофилната компетентност на студентите балканисти.
Завършилите специалността имат много добри перспективи за успешна професионална реализация като преподаватели по новогръцки език и литература, координатори в балкански културни и образователни институции, научни работници в научноизследователските институти, преводачи, кореспонденти, литературни сътрудници, редактори, журналисти в средствата за масова информация, служители в чуждестранни фирми и др.
Професионално направление: Филология
Образователно-квалификационна степен: магистър
Професионална квалификация:
– филолог славист (експерт по два славянски езика)
– филолог славист (експерт по един славянски език) и филолог българист
Срок на обучение: 10 семестъра (5 години)
Форма на обучение: редовна
Специалността „Славистика“ включва обучение по официални за Европейския съюз езици – полски, чешки, хърватски, а също и по сръбски език, който поради близостта между тях е в един профил с хърватския. Учебният план предлага възможност за избор между два модула: славистичен и българистичен. През първата година обучението се провежда по учебен план, който е общ за двата модула. През този етап се изучават предимно славистични дисциплини и такива, които имат основополагащ за филологическото образование характер. През първата година на обучението основен акцент се поставя върху практическото усвояване на избрания за водещ славянски език. Сключените международни договори с престижни университети в Полша, Чехия, Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина гарантират на всеки студент възможността за едносеместриално обучение в страната на изучавания език, като разходите се покриват от европейски програми. За да постигнат добра общофилологическа и специализирана подготовка, студентите разполагат също така с богатия фонд на Славистичната библиотека.
В края на първи курс всеки студент прави избор на един от двата модула – славистичен или българистичен.
Славистичният модул включва усвояването на два славянски езика, единият от които е изучаваният през първите две години, и на още един славянски език – руския. Основният славянски език се изучава до ниво С1 и е съпроводен с обучение по съответната славянска литература, докато целта при втория и третия славянски език е тяхното практическо усвояване до ниво В2 (по Европейската езикова рамка).
Българистичният модул осигурява продължаващо изучаване на водещия славянски език до ниво В2, но основната част от учебната програма е ориентирана към българистичните дисциплини.
Завършилите се реализират и като експерти по съответния славянски език и като българисти с магистърска степен.
В края на следването си студентите от двата модула полагат държавни изпити и защитават магистърска дипломна работа.
Широкият спектър от знания, които студентите и от двата модула получават, задълбочената подготовка по фундаментални филологически дисциплини и практическите умения в областта на славянските езици осигуряват на завършилите специалността възможност за успешна реализация в сферата на професионалния превод, културните институции, интеркултурната комуникация, средствата за масова информация, книгоиздаването, както и в различни хуманитарни направления на обществения живот. Желаещите да се насочат към научноизследователска работа могат да продължат обучението си в български и в чуждестранни висши училища за придобиване на образователната и научна степен „доктор“.