Девети май, 2024 година. В късния следобед бавно изкачвам стъпалата към Дановата къща. Времето е леко мрачно и сякаш меланхолията напира заедно с колебливия дъжд. Но влизам в закътания двор и ме озаряват грейналите лица на студентите от Филологическия факултет, които за поредна година организират един от най-прекрасните празници за нашата общност – Вечер на филологията. Всеки е зает с последните детайли по подготовката за посрещане на гостите. Оживлението и тръпката от очакването на началото завладяват всички ни. И сякаш цъфналите храсти стават още по-пъстри, по-красиви някак, а свъсените облаци нямат никакъв шанс да помрачат приповдигнатото настроение.

Организаторите от Студентския съвет на Филологическия факултет тази година ни изненадаха със смелото, артистично решение Вечерта на филологията да напусне академичните зали и да се проведе в едно от най-знаковите за града ни места, свързано с образованието, с културата, със словото и книгите – къщата музей на Христо Г. Данов. И това се оказа истинско попадение. Не само заради невероятния дух на мъдрост, родолюбие и страст към знанието, който носи това вълшебно място, но и заради топлото гостоприемство, отзивчивост и висок професионализъм на двете прекрасни дами, Радка Ангелова и Кристина Минчева, които са наши домакини.

И на празник… като на празник! С много забавни, но и познавателни игри.

С много веселие и подаръци. С много радост и усмивки!

Отпразнувахме за пореден път обичта си към филологията. Но и отдадохме почит на патрона на този очарователен дом, който ни приюти. А, вярвам, се и поучихме от него.

Идва време да се разделим (Е, само за тази вечер:),  а аз не мога да сдържа вълнението си. Защото беше чудесно! Защото съм изпълнена с гордост и благодарност.

Благодаря ви, скъпи наши студенти! Благодаря на Шерифе Незат Читчи, Яна Шумова, Николай Боев, Валентина Йорданова, Мариела Калушева, Натали Баръмова, Кристиян Бошулски, Димитър Стоянов.  Простете ми, ако пропускам някого.

Благодаря на всички преподаватели, които уважиха усилията на тези прекрасни млади хора и станаха част от празника! На гостите от други факултети и на бившите наши възпитаници!

Благодаря на Радка Ангелова и Кристина Минчева, които допринесоха безценно за атмосферата на вечерта!

И, не, не съм забравила. Благодаря на председателя на Студентски съвет към ФФ на ПУ „Паисий Хилендарски“ Елка Петрова, която е неизчерпаем източник на ентусиазъм и идеи.

И която, въпреки лошото време (или други бедствия от непредвидим характер:), винаги намира сили за една лъчезарна усмивка!

Доц. д-р Ани Кемалова