В периода от 12 до 16 октомври 2026 г. доц. д-р Енчо Тилев от Катедрата по руска филология на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ осъществи преподавателска мобилност по програма „Еразъм+“ във Факултета по чужди езици и литератури на Букурещкия университет. Посещението бе посветено на работата със студенти българисти и на развитието на академичните връзки между двете висши училища.
По време на престоя си доц. Тилев изнесе цикъл от лекции пред румънските студенти второкурсници. Катедрата по руска и славянска филология, в която се осъществява обучението по български език в Университета в Букурещ, има големи традиции в изучаването и преподаването на езика, литературата и културата на България. По време на престоя си Е. Тилев бе активно подпомаган от доц. д-р Каталина Пую и доц. д.ф.н. Венета Янкова, лектор по български език в университета. Занятията в чуждоезикова академична среда предоставиха възможност за споделяне на професионален опит и за съпоставяне на подходите към обучението по български език като чужд. Работата със студентите и общуването с колегите от приемащия университет допринесоха за обмена на добри практики и идеи за преподавателската дейност.
В рамките на мобилността бяха обсъдени перспективите за бъдещо сътрудничество между филологическите факултети на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Букурещкия университет. Предстои възобновяване на договора между двете институции, което ще създаде условия за продължаване на академичния обмен и за осъществяване на бъдещи съвместни инициативи. Проведените разговори потвърдиха значението на преките контакти между преподавателите за поддържането и разширяването на университетските партньорства.
Букурещ заема особено място в българската историческа и културна памет. През XIX век градът се утвърждава като един от основните центрове на българската възрожденска емиграция, в който се срещат просветното дело, книжовната дейност и борбата за национално освобождение. С румънската столица са свързани важни периоди от живота и дейността на св. Софроний Врачански, Георги С. Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев и Иван Вазов. Тук действа Българският революционен централен комитет, а българската емигрантска общност участва активно в подготовката и подпомагането на освободителното движение.
За филологическата общност особено значение има ролята на Букурещ в развитието на българската литература и периодичния печат. В града Любен Каравелов издава вестниците „Свобода“ и „Независимост“, а Христо Ботев – „Знаме“. Печатницата на Каравелов се превръща във важно средище на българското слово и революционната публицистика. Изданията, създавани в тази среда, свързват литературното творчество с обществените дебати и с идеите за свобода, образование и национално развитие. Така Букурещ заема трайно място и в историята на българската журналистика.
Българското присъствие е запазено и в паметните места на румънската столица. Сред тях са бюст-паметниците на Васил Левски и Христо Ботев в парк „Крал Михай I“, около които се организират възпоменателни чествания с участието на българската общност. Те напомнят за историческите връзки между двата народа и за подкрепата, която българските възрожденци намират отвъд Дунав. Освен това, някои от централните улици носят български имена – булевард „Плевен“, булевард „Гривица“, ул. „Христо Ботев“ и др. По време на престоя си в румънската столица доц. Е. Тилев присъства и на постановка на операта „Аида“ в Букурещката национална опера под режисурата на акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет. Този факт свидетелства за активните културни връзки и в съвремието ни.
На този исторически фон контактите между българските и румънските университети придобиват допълнителен смисъл. Обучението на студенти българисти и обменът между преподавателите продължават диалога между двете култури. Осъществената мобилност е конкретна стъпка към задълбочаване на този диалог и към създаване на нови възможности за сътрудничество между Пловдивския и Букурещкия университет.
