ТРИ ЗНАМЕНАТЕЛНИ ГОДИШНИНИ, свързани с патрона на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, отбелязахме подобаващо: 300 години от рождението на преподобния отец Паисий, 260 години от написването на неговата „История славянобългарска“ и 60 години от канонизирането му за светец.
организатори бяха Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, Неврокопската Света митрополия и Община Банско.В нея взеха участие учени от различни български и чуждестранни университети, представители на духовната и на местната власт, общественици, граждани.
Конференцията се проведе в читалище „Никола Вапцаров“ в гр. Банско. Поздравителен адрес от името на Ректора на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ проф. д-р Румен Младенов беше прочетен от зам.-ректора на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ доц. д-р Надя Чернева, в него бе посочено, че висшето училище цени усилията на община Банско за съхраняване на „Вселената Паисий”.
Приветствено слово произнесе още кметът на община Банско г-н Иван Кадев. Той подчерта, че личността на Светогорския монах заслужено заема почетно място не само в народната памет, но се радва на многолетен задълбочен интерес от научната ни общност и изказа увереност, че докладите и дискусиите ще дадат ценен принос за изучаването на живота и на делото на великия възрожденец, понеже те са пряко или косвено свързани с миналото на Банско, с предците и съвременниците му извън пределите на българските земи.По повод на канонизацията г-н Ив. Кадиев подчерта, че този акт на църквата поставя делото на светеца наравно с това на Св. Седмочисленици и е израз на дълбоко закодирано у българите преклонение пред знанието, вярата и истината.
Д-р Петър Граматиков – главен експерт по религиозните въпроси към дирекция „Социална политика“ в Община Пловдив,отбеляза, че с включването на 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски в списъка на бележити годишнини на ЮНЕСКО за периода 2022-2023 г. световната организация също е дала висока оценка за значимостта на неговото дело..
След тях последва освещаване на конференцията и благослов от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим. Тойпоздрави участниците в конференцията с цитат от „История славянобългарска“: „Tвърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала“.„Твърде тревожно е онова, което става в света, а и в нашата държава днес и ние не може да го отминаваме с безразличие. Чудно обаче е и утешително това, което виждаме тази година във връзка с честванията на Св. Паисий – колко много инициативи, събития, много хора и институции подеха с радост подобаващо отбелязване на тези годишнини“, каза още митрополит Серафим, като допълни, че сякаш отдавна сме имали тази потребност.
Началото на конференцията бе огласено от църковни песнопения на певци от митрополитския хор „Йеромонах Неофит Рилски“ по музика на Йоанис Папахронис и с видеоприветствие на деветокласници от СУ „Неофит Рилски“ – гр. Банско. В Международната научна конференция „Свети Паисий Хилендарски: Вселената славянобългарска“ участваха учени от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Солунския университет „Аристототел“, Република Гърция.
Пленарен доклад на тема „Свети Паисий Хилендарски и българското Новомъченичество (като фар на нашето съвремие)“ изнесе проф. д.ф.н. Константинос Нихоритис от Департамента по балканистика, славистика и ориенталски изследвания към Университета „Аристототел“ в Солун. Предмет на презентацията на проф. К. Нихоритис е посветена на тема, която не е била безразлична за Отец Паисий и която той пръв подема в последната глава на своята „История славяноболгарска“, а именно да посочи имената на новомъчениците – онези българи, които са загубили живота си, но не са се отказали от християнската си вяра. И Паисий е прибавил към 23 светии от предосманския период още шест новомъченици от началото на робството до Паисиевото време. И това е още един принос на Паисий. В резултат на наблюденията на преписите на Паисиевата история, авторът констатира, че често при преписването този списък е изпускан. Но в други преписи и преработки разказът за положението на българите под турско иго продължава (в Габровската преработка, във втория Софрониев препис от 1781 г. стои името на Иван Нови (Солунски), упоменат и в Жеравненския препис от 1772 г, а също и в Зографската българска история (1762-1785) тези имена се повтарят, без да е добавено друго име на мъченик.
Вторият пленарен доклад на тема „История славянобългарска“ и Паисиевите завети“ изнесе проф. д.ф.н. Диана Иванова от Пловдивския университет.
В доклада се изтъкна значението на Отец-Паисиевото епохално дело, с което започва Българското възраждане. Анализийки „История славянобългарска“, авторката се спря на Паисиевите послания към рода български, които залягат в основата на възрожденската национална програма и заветите, които оставя на следващите поколения. В изложението се тя открои основните линии очертани в „История славянобългарска“: обществено-исторически, идеологически и лингвистични. Паисиевото дело се представи в контекста на новото време, в зората на новите идеи, анализира се характерът на неговия идиолект в контекста на историческата и книжовноезиковата ситуация през втората половина на XVIII век. Беше сложен акцент и върху приемствеността от страна на неговите следовници през следващия 19 век, тръгнали по очертания от него път и реализирали идеите му.
На следващия ден – 18 юни – конференцията продължи с докладите на участници от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, от Кирило-Методиевския научен център към БАН и др.
В своя доклад „Отново към въпроса за езиковата характеристика на Зографската чернова и на нейните преписи“ проф. д.ф.н. Христина Тончева припомни, чев последно време се водят разгорещени спорове около окончателното установяване на родното място на родоначалника на Българското възраждане – Банско, Разложко, с. Кралевдол, Пернишко, с. Доспей, Самоковско и др. За да бъде решен този въпрос, трябва да се вземат предвид не само краеведските, историческите и етнографските доводи на защитниците на различните тези, а да се направи и цялостен и задълбочен анализ на езиковите особености на Зографската чернова, от която е създадена „История славянобългарска“, да бъде прецизно и обективно съпоставен той с диалектните особености на всички “претендиращи” за високата чест селища. Проф. Тончева подчерта, че е необходимо изнесеният от нея лексикален материал да бъде внимателно сравнен с особеностите на Самоковския говор, да бъдат филтрирани всички църковнославянски употреби и да се стигне до единно становище: говорът на кое точно селище се намира в най-непосредствена близост до диалектната основа на „Историяславянобългарска“.
Следващият доклад изнесе доц. д-р Мая Иванова от Кирило-Методиевския научен център към БАН, онасловен „Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска“ – свидетелства от архивния фонд на акад. Петър Динеков“. В доклада си авторката хвърли светлина върху интересни факти на основата на материали от Архивният фонд на акад. Петър Динеков в Централния държавен архив, София. Тя посочи интереса на големия учен към личността на Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска“ – тема, с която не се разделя през целия си професионален живот.И като доказателство представя изданието на „История славянобългарска“с направената от него осъвременена преводна адаптация през 1938 г.
Доц. д-р Ивайло Найденов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в доклада си „Преподобни Паисий – родният Иисусов син Сирахов“ сподели своите наблюдения върху някои паралели между старозаветните четива от глава 44-50 на Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, известни като „Възхвала на Отците“ и Паисиевата „История славянобългарска“.
Гл. ас. д-р Татяна Иванова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в своя доклад „История слвянобългарска и възрожденската иконография“ представи типологията на влиянията на Паисиевата традиция в иконографската практика през XVIII – XIX век.
Проф. Иван Желевот Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в своя доклад „Библейски цитати и личности в „История славянобългарска“изнесе интересна и подробна информация за повечето библейски личности и цитирания в Паисиевата „История“.
Д-р Генчо Банев (лектор по български език и култура в Атинския университет) в доклада си на тема „Четейки, превеждайки и слушайки „История славянобългарска“ в презентацията си обърна внимание на рецепцията на българските автори в Гърция, като се спря на успешно въведения от него подход при изучаването на Паисиевата история от студентите от Атинския университет, а именно – отбелязването на 300-годишнината с преводна версия на „История славянобългарска“ на гръцки език. Авторът посочи примери, които изострят сетивата на учащите се в търсене на най-подходящи гръцки съответствия на Паисиеви идиоми.
Последният доклад на Георги Тодоров „Паисиевият стълп“ беше изключително интересен и прикова вниманието на всички с непознати досега данни, които преосмислят някои наложени в масовото съзнание заблуди. Жилището на преп. Паисий в Хилендар не е „скромна килийка“ (по Вазов), както е залегнало в колективното ни съзнание, а 18-метров стълп (пирг, кула) с два жилищни етажа и параклис „Покров Богородичен“ на третия етаж. Авторът изнася и конкретни данни, които е събирал при многобройните си пътувания до Света Гора – след пожара през 1722 г., който унищожава половината монастирски сгради, Покровският пирг е възстановен, а параклисът изписан в 1740 г. от архим. Герасим и се превръща в монашеско жилище (кèлия) – самостоятелно и престижно.
В доклада на Г. Тодоров е изследвана историята на Паисиевия стълп (Покровския пирг) по стари щампи (1743, 1757, 1779), описания, архитектурни чертежи и чрез уникална фотодокументация от 1996-97 г. Проследена е рецепцията чрез слово и образ на Паисиевата „килийка“ като първостепенно, емблематично и сакрално, но неизследвано място на българската памет, което през новото хилядолетие стана частно жилище на сръбски монах, недостъпно за посетители и забравено от България.Към доклада бяха презентирани и множество лични снимки на автора.
Двете заседания на конференцията завършиха с дискусии, които протекоха в градивен тон, с пожелания за научно сътрудничество и обединени от идеите и заветите на Отец Паисий Хилендарски.
Конференцията беше съпроводена с празнична програма, организирана от Община Банско, Неврокопската Света митрополия и читалище „Никола Вапцаров“.
На 18 юни с вечерно богослужение в църквата „Света Троица“ започна тържественото честване на Деня на Св.Паисий Хилендарски от Българската православна църква. Службата беше водена от Неврокопския митрополит Серафим, Ловчанския митрополит Гавриил, Видинския митрополит Даниил, Константийски епископ Михаил, Адрианополски епископ Евлогий, и йеромонасите от Атон Гавриил и Атанасий.
След вечерната литургия беше изнесен фолклорен концерт-спектакъл на художествените състави при читалище „Никола Вапцаров-1894“ под надслов „Живее духът на Паисий“.
На 19 юни, в деня, който Българската православна църква е отредила за почит на Преподобни Паисий Хилендарски, празничната програма продължи с утринното богослужение в църквата „Света Троица“ и Божествена света литургия, след което се проведе тържественият ритуал с полагане на венци и цветя пред мемориала на Св. Паисий Хилендарски. В тържествата взеха участие президентът на Република България Румен Радев, негово Високопреосвещенство митрополит Серафим, кметът на гр. Банско, които произнесоха прочувствени слова пред паметника на Отец Паисий. На ритуала присъстваха и четиримата митрополити от Българската православна църква и официални лица от различни институции.
Част от програмата на научната конференция беше представената експозиция „По стъпките и примера на Паисий“ с преписи на „История славянобългарска“, направени от ученици от български неделни училища от държави в различни континенти При откриване на изложбата доц. Адриана Любенова от ПУ „Паисий Хилендарски“ подчерта символното значение на преписите – да поддържат българския дух и идентичност зад граница.В изложбата беше представен и препис на „История славянобългарска“ от богослова и публициста Георги Тодоров.
Празничната програма завърши със спектакъла „Аз – Паисий“ с участието на ученици от училище „Св. Паисий Хилендарски“ и актьора Филип Аврамов в ролята на Паисий. Научната конференция и тържествата по случай трите знаменателни годишнини, посветени на Преподобни Отец Паисий, потвърдиха, че името, делото и паметта за хилендарския монах е жива и ще живее през вековете. „История славянобългарска“ на Паисий става водещата звезда и показва, пътя, по който тръгват българският народ и неговите духовни водачи – горди със своя род, език и славно минало – към просвета и светли бъднини.
Организаторите и участниците в научната конференция „Св. Паисий Хилендарски – вселената славянобългарска“ изказват своята дълбока благодарност към домакините на срещата – кмета на община Банско г-н Иван Канев и неговите сътрудници, към Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим и към ръководството на читалище „Никола Вапцаров“ за сърдечното посрещане и предоставените ни добри условия за провеждането на научния форум в прекрасния град Банско.
Информация: проф. д.ф.н.Диана Иванова, проф. д.ф.н. Христина Тончева