Като самостоятелно научно звено Катедрата по общо езикознание и история на българския език е създадена през 1993 г. Тя е отделена от Катедрата по български език първоначално с наименование Катедра по общо, славянско езикознание и история на българския език. От нея през 2000 г. се отделя Катедрата по славянска филология, оттогава е утвърдено и сегашното ѝ име – Катедра по общо езикознание и история на българския език.

Първият ръководител на Катедрата е проф. д-р Пеньо Пенев, специалист по старобългарски език и история на българския език, след него от 2008 до 2015 г. Катедрата се ръководи от доц. д-р Станка Козарова – доцент по класически езици.

От 2015 г. Катедрата се ръководи от проф. д.ф.н. Христина Тончева-Тодорова – палеославист с международна известност. Тя е защитила дисертация за научната степен „доктор на филологическите науки“ (2017 г.). Дисертации за научната и образователна степен „доктор“ са защитили Иван Чобанов (1977), Пеньо Пенев (1984), Станка Козарова (1997), Христина Тончева (1999), Ани Кемалова (2006), Борян Янев (2008).

Специализации в чужбина са провели проф. д-р Пеньо Пенев – в Московския университет през 1981 г., доц. д-р Станка Козарова – в Атинския университет през 1994–1995 г. и в Дебреценския университет през 1998 г.; доц. д-р Борян Янев, който е печелил престижни семестриални и годишни международни стипендии (DAAD, ÖAD, „Сократ-Еразъм“, Ernst Mach, Open Society и др.), благодарение на които е специализирал лексикология, социолингвистика, историческа лингвистика на немския език и ономастика в престижни университети в Германия и Австрия; гл. ас. д-р Галина Брусева – в Института за балкански езици в Солун през 2006 г. и в гр. Епидаврос през 2007 г.

Приносни са изследванията на преподавателите от Катедрата по проблемите на старобългарския език, българската езикова история, българската и латинската епиграфика, българската и чуждата ономастика наред с проучванията в областта на теоретичната лингвистика и методиката на преподаването на съвременните балкански езици.

Академичният състав на Катедрата осигурява обучението по основните езиковедски дисциплини (Общо езикознание, Старобългарски език, История на българския език,  Латински език и Старогръцки език) на филологическите специалности Балканистика, Славистика, Българска филология, Български език и новогръцки език, Български език и турски език, Български език и история, Български език и руски език, Български език и английски език, Български език и немски език, Български език и френски език, Български език и китайски език, Български език и корейски език, Български език и италиански език, Български език и испански език, Български език и гражданско образование, Приложна лингвистика (английски и новогръцки език),  Приложна лингвистика (английски език и турски език), Лингвистика с бизнес администрация (английски и новогръцки език), Лингвистика с бизнес администрация (английски език и турски език), както и ГОЧЕ (новогръцки език, към ФИФ). За специалността Балканистика е осигурено обучение по сръбски (от специалисти към Катедрата по славянска филология) и по турски език. Основни сектори в Катедрата са Неоелинистиката (обезпечаваща обучението по новогръцки език), както и Тюркологията (обучението по турски език).

Сектор „Новогръцки език“ и първите специалности с изучаване на новогръцки език в Пловдивския университет – магистърската програма „Балканистика“ и бакалавърската „Български език и новогръцки език“ – са създадени през 2002 г. към Катедрата по общо езикознание и история на българския език по инициатива на изтъкнатия елинист проф. д-р Стойна Пороманска и при Деканското ръководство на проф. д.ф.н. Иван Куцаров. Проф. Пороманска, доайен на обучението по новогръцки език в България, е доктор хонорис кауза на Атинския Каподистриев университет, а през 2017 г. е обявена за почетен доктор на Пловдивския университет.

Гръцката библиотека (336 с.з.) в Нова сграда функционира от 2004 г. по инициатива на проф. Пороманска и със спомосъществувателството на Фондация „Костас и Елени Уранис“ и на Министерството на просветата, вероизповеданията и културата на РГърция. До момента над 200 студенти в Пловдивския университет са се дипломирали от специалности с новогръцки език. Възпитаниците реализират придобитите знания и умения като преподаватели, преводачи, културни сътрудници и др. Отлични са постиженията на студентите, които участват в програмата за студентски обмен „Еразъм+“ в партньорските университети в Атина, Солун, Янина, Комотини и Патра в Гърция. Заслужени са похвалите и за стипендиантите – студенти и преподаватели –  участници в летните езикови курсове на Атинския университет и на Института за балкански изследвания „Хемус“ в Солун и в летните практики по художествен превод на о. Парос.

За известен период в рамките на КСК на Пловдивския университет Сектор „Новогръцки език“ организира и провежда единствения в страната приемен кандидатстудентски изпит с новогръцки език. През 2014 г. година е създаден „Кабинет на младия преводач неоелинист“, а студентските преводи на новогръцка поезия и проза периодично намират своята колонка или страница във вестник „Пловдивски университет“. Много и плодотворни са връзките на Сектор „Новогръцки език“ с гръцки, кипърски и български поети, писатели, преводачи и езиковеди. Своя интерес към света на художествения превод студентите заявяват и с участието си в ежегодния национален Студентския конкурс за превод на новогръцка поезия и проза, организиран от СУ, НБУ и Сдружението на преводачите в България. Пловдивските студенти са били призьори във всички категории на конкурса.

Сектор „Новогръцки език“ има дългогодишно сътрудничество с дипломатическите представителства на РКипър и РГърция в София и е уважаван партньор в качеството му на академичен създател на културни мостове между трите страни. Сектор „Новогръцки език“ кандидатства за ежегодна парична субсидия от Министерството на просветата, културата, спорта и младежта  на Р. Кипър за развитие на неоелинистиката в Пловдивския университет.  До 2020 г. в обучението по новогръцки език е включен и гръцки лектор, изпращан от Просветното министерство на РГърция. 

Преподавателите от Сектор „Новогръцки език“ имат множество участия в национални и международни конгреси по елинистика, както и публикации в престижни научни издания. Членове са на Дружеството на неоелинистите в България, както и на Международното дружество „Приятели на Никос Казандзакис“ – Женева.

Запазена марка на неоелинистите в Пловдивския университет е иновативното използване на театралното изкуство за целите на обучението по новогръцки език като чужд. Към сектора, в непосредствена връзка с учебния процес, но извънаудиторно, осъществява дейност самодейна театрална трупа с отворен състав от студенти в специалностите с новогръцки език. От 2015 до 2021 г. театралната трупа е участвала пет пъти в провежданата в гр. Серес, Гърция, ежегодна Международната театрална универсиада, а двукратно е получавала покана да открие форума.  През 2018 г. представлението „Одисей – диалози и монолози на завръщането в Итака” е отличено в категорията „Театрални изкуства за младежи (ученици и студенти)” на Международния конкурс „Никос Казандзакис”, организиран от Международното дружество „Приятели на Никос Казандзакис” – Женева. В края на същата година театралният спектакъл на пловдивските студенти неоелинисти „Крила на бекас” е включен в учебната антология „Избрани текстове от новогръцката литература” (Изд. „Фабер”, 2018) със съставител гл. ас. д-р Мария Христова от ЮЗУ „Неофит Рилски” като пример, който да вдъхновява колегите им от другите академични общности. През м. май 2021 г. театралната трупа към Сектор „Новогръцки език“, отново по покана на организаторите, участва със свой видео спектакъл  в рамките на Международната онлайн театрална универсиада в гр. Серес. Експерименталният  театрален проект е озаглавен „Не се гаси туй, що не гасне“ по текстове на Вазов в гръцките им преводи.

Спе­циал­ност­ите в сектора Тюркология са изградени върху два базисни модула – български/английски език и турски език. За­вър­ши­ли­те по­лу­ча­ват професионална ква­ли­фи­ка­ция „учи­тел по бъл­гар­ски/английски език и ли­те­ра­ту­ра и учи­тел по турски език“ в об­що­об­ра­зо­ва­тел­ни­те учи­ли­ща. Спе­циал­ност­ите да­ва въ­змож­ност за раз­но­об­раз­на про­фе­си­онал­на реализация. Дипломиралите се мо­гат да кан­ди­дат­стват за ра­бо­та в дър­жав­на­та администрация, да се за­ни­ма­ват с прево­да­че­ска и из­да­тел­ска дей­ност, да за­е­мат позиции в ту­ри­сти­че­ска­та ин­ду­стрия или в сред­ства­та за ма­со­ва ин­фор­ма­ция, да работят в бъл­гар­ски и тур­ски фир­ми, опе­ри­ра­щи в две­те стра­ни.  По програма „Еразъм +“ се поддържа и академично сътрудничество с различни турски университети в градовете Истанбул, Анкара, Ескишехир, Одрин и др.

Спе­циал­ност­ите с изучаване на турски език са под­хо­дя­щи как­то за хо­ра, ко­и­то ис­кат да по­лу­чат своя­та първа квалификация във вис­ше учи­ли­ще, та­ка и за те­зи, ко­и­то на­труп­ват компетентности в но­ви и перс­пек­тив­ни обла­сти. За студентите от специалностите с турски език е изградена специална „Библиотека по турски език“, която се използва и като семинарна зала за провеждането на часовете по турски език. Библиотеката е оборудвана с компютри, интернет, мултимедиен проектор, телевизор и DVD плейър.  Заедно с художествена и научна литература, на разположение на студентите се намират и всички необходими учебници и учебни помагала използвани в обучението по практически език. По проект на Филологическия факултет екип от преподаватели разработи и отпечата учебното помагало „Комуникативни компетенции по турски език в бизнес среда“, което се използва активно в обучението на студентите.  

За студентите от специалностите с изучаване на турски език ежегодно се организират екскурзии с учебна цел до различни градове и университетски центрове в Турция. По този начин студентите имат възможността да се запознаят с културата и традициите на страната, чийто език изучават, да приложат наученото в университета и да обогатят своите знания. Всяка година през месеците юли и август четирима студенти от специалността имат възможност да участват в „Лятно училище“ в Турция.

С подкрепата на преподавателите по турски език всяка годена студентите от специалността организират и различни инициативи като вечер на турската поезия; рецитали, посветени на различни поети, отбелязване на Деня на майчиния език и др. Студенти от специалностите с изучаване на турски език са получавали редица награди от конкурси за поезия и есе на турски език, както и награди от конкурси за превод.   

Във връзка с дисциплината Историческа лингвистика се провежда ежегодна научноизследователска експедиция с теренна работа – пътуване със студенти от ІІІ курс на хибридните специалности (професионално направление 1.3. Педагогика на обучението по…) по избран предварително маршрут, запознаване на място със съответните културно-исторически писмени артефакти (средновековни и възрожденски надписи, ръкописни и старопечатни книги), анализиране на конкретните им езикови, палеографски и др. особености и обобщено систематизиране и характеризиране на съответната епоха от многовековния исторически развой на българския език.  

Катедрата осъществява ползотворно сътрудничество със специалисти от други институции, предимно от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН и от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Основни езиковедски и литературоведски дисциплини са преподавали проф. д.ф.н.  Иван Добрев (медиевист), проф. д.ф.н. Марияна Цибранска, , проф. д.ф.н. Мирена Славова, проф. д.и.н. Кирил Павликянов, проф. д-р Ивона Карачорова, проф. д-р Стойна Пороманска, проф. д-р Мария Костова, проф. д-р Иван Добрев (тюрколог), проф. д-р Паша Явузаслан, проф. д-р Ирина Саръиванова, доц. д-р Васил Павлов Василев, доц. д-р Недялка Георгиева, доц. д-р Йоана Сиракова, доц. д-р Виолета Герджикова, доц. д-р Христо Салджиев, доц. д-р Мийрем Салим-Ахмед, доц. д-р Стефан Андреев, доц. д-р Зелиха Гюнеш, доц. д-р Ертугрул Каракуш, доц. д-р Екатерина Венедикова, гл. ас. Сибел Байрактар, преподавателите Станимир Петров, Васил Василев, Марта Перчева. Изключително ценно е безвъзмездното участие в учебния процес на проф. д-р Манфред Трумер от Грац (Австрия), който е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Пловдивския университет през 2011 г.

Катедрата се включва активно в редица национални и чуждестранни научни форуми, а също и в организираните в Пловдивския университет сесии за научни проекти.

Филолог специалист в Катедрата по ОЕИБЕ е Анастасия Кехайова.

Катедри