Почина проф. д-р Венче Попова
(1931 – 2025)
Деканското ръководство на Филологическия факултет изказва дълбоките си съболезнования на семейството на проф. Венче Попова за голямата загуба.
Проф. Венче Попова е родена в гр. Свищов, завършва гимназиалното си образование в София (1948 г.), а по-късно специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“ (1952). През 1964 г. получава научната степен к.ф.н. а по-късно и академичните длъжности доцент по съвременен български език (1974) и професор (1991). От 1963 – 1966 г. е лектор по български език и култура в Ягелонския университет (Краков). Освен в Софийския университет проф. Венче Попова преподава дълги години в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1974 – 1985) и в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“.
В преподаването по съвременен български език, история на новобългарския книжовен език и стилистика тя подхожда концептуално и във всяка една от дисциплините влага иновативност и отвореност към най-новите лингвистични теории и стилистични концепции. В изследванията си внася интердисциплинарността и съумява да съчетае историчността със съвременността, традицията с модерността.
Особено големи заслуги има за развитието и утвърждаването на университетската дисциплина История на новобългарския книжовен език. Освен в множеството си статии проф. В. Попова изразява научните си позиции по отношение на градивните процеси на българския книжовен език в свои и в колективни монографии. Една от тях е „Обществено-политическата лексика и фразеология в публицистиката на Л. Каравелов“ (1967 (преди това защитена като дисертационен труд). Не можем да отминем и участието на изследователката във фундаменталния колективен труд „История на новобългарския книжовен език“ (издание на БАН, 1987), в „Строители и ревнители на родния език“ (в съавторство Л. Андрейчин (1982), „Христоматия по история на новобългарския книжовен език“ (в съавторство Л. Андрейчин и Хр. Първев). Приносни са и нейните трудове, посветени на делото на П. Берон (1966).
Езиковата стилистика (вкл. и историческата) е другата научна област, към която проф. В. Попова проявява научен интерес и към която подхожда новаторски, разглеждайки нейното развитие в контекста на европейските доктрини, и с прецизната си интерпретация достига до приносни обобщения в значимия си труд „Българската стилистика до 50-те години на ХХ век“ (1994).
Проф. Венче Попова остави ценно научно наследство в българското езикознание и подготви свои ученици и последователи. Ще запомним академичното ѝ присъствие, философските ѝ разсъждения, усмивката и чувството ѝ за хумор, животворящата ѝ духовност, която очертава лика на завършения интелектуалец.
Поклон пред светлата ѝ памет!