С Указ № 264 на Президиума на Народното събрание от 1 юли 1961 г. в Пловдив се открива Висш педагогически институт по природо-математически дисциплини за подготовка на учители по математика, физика, химия и биология.

          Тържественото откриване на Института и на първата учебна година става на 15 септември 1961 г. в присъствието на официални гости, ръководители на страната и града, на преподаватели и студенти ректорът проф. Ж. Ламбрев произнася слово, озаглавено „Висшият педагогически институт – ново огнище на просвета и наука“.

През 1966 г. по предложение на Академичния съвет Народното събрание утвърждава за патрон на ВПИ – Пловдив първия български възрожденец – Паисий Хилендарски.

През 1970 г. за първи път в структурата на Института се обособяват факултети – Факултет по математика (декан доц. Иван Райчинов) и Природонаучен факултет (декан проф. Младен Генчев). На 12 януари 1972 г. излиза Указ № 24 на Държавния съвет, според който ВПИ се преобразува в Пловдивски университет. С това е поставено началото на нов етап в развитието на висшето училище.
Още през следващата – 1973 г., се откриват две нови специалности – Българска филология и Руска филология. Тогава започва петдесетгодишната история на южнобългарската хуманитаристика, което е и поводът за тържествата през настоящата юбилейна 2023 година.

Разширяването на обхвата на специалностите прави Университета адекватен на предназначението си. Новите специалности през първите години са прикрепени за административно обслужване към открития през 1974 г. Физически факултет. С признателност отбелязваме, че физиката е дала първия дом на филологията в нашия Университет.

През следващата година Плов­дивският университет значително се разраства. Открит е първият в страната Факултет за обществени професии (1975), по-късно Факултет за квалификация и преквалификация на кадри.

          През 1984 г. е открит Педагогическият факултет и филологическите специалности се прехвърлят в него.  Няма да забравим и това и винаги ще помним общото си минало, скъпи колеги!

През 1990–1991 г. се отделят като самостоятелни звена три нови факултета, сред които е и Филологическият.