Сред най-значимите събития в научния свят и в славистиката в частност безспорно са международните конгреси на славистите, провеждани от почти век насам в различни европейски държави. Присъствието на събитие от подобен мащаб е възможност за участниците да се срещнат с колеги и да обменят идеи по важни проблеми на лингвистиката и литературознанието и да очертаят нови изследователски посоки.

От 25 до 30 август 2025 г. в Сорбоната в Париж (Франция) се проведе Седемнадесетият международен конгрес на славистите, организиран от Международния комитет на славистите. Във форума се включиха близо 900 участници от 43 държави от различни континенти, като значително бе присъствието и на филолози от България. Пловдивският университет бе представен от седем хабилитирани преподаватели от Филологическия факултет: проф. д.ф.н. Жоржета Чолакова (катедра „Славистика“) с доклад на тема „Меланхолията като философема на романтизма в славянски контекст. Симптоматика на поетическия дискурс“, проф. д.ф.н. Иван Русков и проф. д.ф.н. Татяна Ичевска (Катедра по история на литературата и сравнително литературознание) със съвместен доклад на тема „Югът на родното място и проблемът за преселението“, проф. д-р Красимира Чакърова (Катедра по български език) с доклад на тема „Българското приглаголно отрицание в общославянски контекст“, доц. д-р Димитрина Костадинова-Хамзе (катедра „Славистика“) с доклад на тема „Стереотипизация на мъжко-женските отношения (с примери от полския и българския паремиен фонд)“, доц. д-р Юлиана Чакърова (Катедра по руска филология) с доклад на тема „Транспониране на концепта «тоска» в преводите на Ф. Достоевски на български език“ и доц. д-р Енчо Тилев (Катедра по руска филология) с постер на тема „Категориалност и некатегориалност в конституирането на езика“.

Тържественото откриване на конгреса се състоя във Филологическия факултет на Сорбоната, а пленарните доклади, изнесени от Борис Акунин, Джована Броджи, Жорж Ниво и Александър Лома, очертаха проблемите на славистиката в съвременния свят с оглед на различните конфликти в някои славянски страни, като първопричините за това бяха обяснени от историческа перспектива. Направен бе и хронологичен преглед на славистичните конгреси, за да се откроят по-ясно все още нерешените проблеми пред славянското езикознание и литературознание. Приветствие към всички присъстващи отправи председателят на Международния комитет на славистите Наталия В. Берницкая (Франция).

В първия ден на форума бе открита и изложбата с книги, представяща издания от различни държави, като българското участие бе най-многобройно. Своята научна продукция представиха много висши училища от България, както и Институтът за български език и Институтът за литература при Българската академия на науките.

Докладите на пловдивските участници бяха включени в различни секции: „Теоретични и методически аспекти при граматичното описание на славянските езици“, „Психо- и невролингвистика. Лингвистична културология“, „Екзод, експулсиране, миграция, емиграция в славянските литератури и култури“, „Религиозната, философската и политическата мисъл на славяните“, „Междуславянски и славянски/неславянски преводи“, и бяха представени от авторите на френски (Ж. Чолакова, Д. Хамзе) и на руски език (К. Чакърова, Ю. Чакърова, Т. Ичевска и И. Русков), предизвиквайки интереса на присъстващите изследователи от различни славистични центрове. В предпоследния ден от форума според предварително изготвената програма своя постер представи и доц. д-р Енчо Тилев. Особено ползотворни бяха научните дискусии в края на всеки конгресен панел, в рамките на които прозвучаха задълбочени коментари и въпроси, създадоха се нови колегиални контакти.

По време на церемонията по закриването на авторитетния славистичен форум бе обявено, че следващият конгрес ще се проведе в Прага през 2029 година. Той ще бъде посветен на 100-годишнината от провеждането на Първия конгрес и на 200-годишнината от кончината на основателя на славянската филология Йозеф Добровски.