В началото на март 2026 година посетих университета в град Лодз, република Полша.
Моето присъствие в Лодз бе продължение на една дългогодишна филологическа традиция, произлизаща от човек, когото, що се отнася до изследователската работа върху полската култура и особено върху полския романтизъм, смятам за свой духовен учител – професор Боян Пенев. Визитата ми беше свързана с лекция върху тема, върху която работя от много години: скитничеството на полския войник (а до известна степен и на войника като цяло) през вековете, както го виждаме в полската литература.
Темата за скитащия войник присъства в множество произведения на полската литература, писани в различни епохи и посветени на различни събития не само в полската история, но и в световен мащаб. Затова в моето изложение въпросът за скитането на полския войник беше разгледан едновременно в литературен и исторически план. Особено внимание беше обърнато на връзката между факта и литературната фикция. Целта ми беше да проследя съдбите на личности от различни страни и епохи и да идентифицирам общи и характерни черти в съдбата на изпратените или доброволно отправили се към чужди земи, далеч от родина и близки.
Студентите от втори курс, специалност „Полска филология“, пред които изнесох лекцията, бяха заинтригувани от темата и от самото изложение, още повече, че част от разглежданите произведения са слабо познати дори в Полша. Специални благодарности бих искал да отправя както към тях – за проявения интерес и вниманието, така и към професор Мажена Вужняк – Лабиенец, която имаше важна роля в организацията на посещението ми и конкретно на лекцията.
