ТЪЖНА ВЕСТ
Внезапно на 5 април, след много кратко боледуване,
ни напусна доцент д-р Недка Капралова!
Трудно ни е да приемем, че Нели вече не е сред нас – ведра, усмихната, със силен дух, с отговорност към всичко, с което се заема! Трудно ни е и да говорим за нея в минало време – тя имаше идеи, ценеше разговорите върху интересни проблеми, беше търсеща личност. С бърза мисъл и непосредственост на реакциите тя създаваше приятелска атмосфера и яснота в общуването.
Доц. д-р Недка Капралова обичаше Българското възраждане – неговия дух, неговата литература, история, култура, посвети живота си на търсене и отстояване на физиономичното в националните прояви, отразени в културните и в литературните процеси. Докторската ѝ дисертация, защитена в университета в Арас – Франция (2008), беше за един неизследван цялостно дотогава проблем – за спомоществователството през Българското възраждане – „Книги и читатели в зората на Модерното време: спомоществователството“. Вече я подготвяше за печат – един мащабен изследователски труд, на който посвети години, и за който беше издирила и описала 19 000 имена на спомоществователи от възрожденското време, всеки от които представен с дейността си.
В нейната научна биография има значими изяви – тя подготви и издаде като редактор и съставител, и като автор на предговора, два уникални научни сборника – „Безсмъртната вселена“ по случай 90-годишнината на Клод Леви-Строс (1998), и „В търсене на митичната тъкан“ (2000) и двата с паралелен текст на френски език. Редактор е на книгата на Мариалена Карамузи „Творчеството на Никодим Светогорец и Атонският неоисихазъм“ (2004). Подготви и издаде архива на Елисавета и Христо Караминкови в книгата „И ще господарува мъжът ти над тебе…“ (2013). През 2023 г. издаде „Екатерина Василева. Спомени. Стихотворения. Дописки“ като съставител на книгата и автор на въвеждащата студия. Благодарение на тази нейна книга – архивът на Е. Василева беше на френски и Недка се зае да го преведе и коментира – българската хуманитарна мисъл получи знание за изключителния живот на една българка от XIX век, която е познавала Виктор Юго и има автограф от него, а и е автор на една поема за България, която подарява в оригинал на двама царе.
Недка имаше интерес към нестандартното в науката, замисляше проект за куклата като културен феномен в българската култура, а самата беше колекционер и притежаваше над 2000 кукли, сред тях много оригинални, снабдяваше ги откъде ли не.
Беше член на редколегиите на сборниците от Шишманови четения, на томовете на Борис Йоцов, на Т. 1 и Т. 2 от Енциклопедия „Българско възраждане. Литература. Периодичен печат. Литературен живот. Културни средища“, където участва и с множество статии.
Солидното познаване на френски език ѝ отреди съдбата да стане преводач на български език на едни от най-значимите френски хуманитаристи на ХХ век: Клод Леви-Строс, Пиер Бурдийо – Т. 1 „Полета на духа“, Т. 2 „Полета на властта“ (2012), Фернан Бродел „Граматика на цивилизациите“ (2014) и други. Недка Капралова е автор и на множество статии върху проблемите на литературата и културните процеси на Българкото възраждане, участва в десетки научни форуми – конгреси и конференции, немалко от тях ръководи, подготвяше научен проект.
Работлива, организирана и отговорна, от 2021 г. тя пое ръководството на Секция „Литература на Българското възраждане“. Като неин ръководител и като член на Научния съвет на Института за литература – доц. д-р Недка Капралова отстояваше позиции.
Ще ни липсва много!
Господ да я прости!
Секция „Литература на Българското възраждане“:
Румяна, Николета, Николай Аретов, Лидия, Анна, Андриана, Николай Желев, Мария, Невена, Светлана